Разлог
Разлог е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Банско. Градът е административен център на община Разлог. До 1925 г. градът носи името Мехомия, след което е кръстен на котловината Разлог, в която се намира.
География
Разлог се намира в планински район. Градът е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини – Рила, Пирин и Родопите.
История
За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.
В 19 век Разлог е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия (Mehomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи-християни и 450 жители помаци.
Към края на 19 век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.
През 1896 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 година група четници навлизат в града и започват въстаннически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 година в града има 3235 жители българи – християни. Разлог е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 гододина. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.
Деветоюнският преврат от 1923 година сваля първия комунистически кмет на града. През Септемврийското въстание на 23 септември същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само Костадин Патоков, който след атентата през април 1925 година е заловен заедно с учителя Иван Крачанов и убит в местността Бельов баир.
Религии
Преобладаващо е източно-православно християнство. В миналото в Разлог е живяло и значително помашко население.
Обществени институции
В град Разлог се намират Районна прокуратура, Районен съд, Районно полицейско управление и общинска болница /МБАЛ и Спешен медицински център – за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда/.
Културни и природни забележителности
Театри
Драматичен състав при “Читалище 15 септември 1903 г.”
Музеи
В град Разлог се намира музеят на Никола Парапунов.
Редовни събития
Новогодишен карнавал
Едно от събитията, с които град Разлог е известен, е Новогодишният карнавал. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.
Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери или чауши, които напомнят за връзката на този обичай с древните траки. Костюмът на чаушите се подготвя много дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и дълга около 2м конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. На самият карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.
Местните момичета се обличат като моми, а момчета като ерджени (местен диалект за ергени). Понякога момчета се обличат като моми и момичета като ерджени.
Личности
Родени в Разлог
- Александър Баров (1931 – ), български архитект
- Бойка Асиова (1945 – ), българска писателка и журналистка
- Дафе Захов (? – 1906), български революционер
- Димитър Ботков (Минко Бодков) (1878 – 1943), български революционер, деец на ВМОК, внук на Яне Ботков
- Зорка Първанова (1958 – ), български историк, съпруга на президента Георги Първанов
- Мирчо Кипрев (1880 – 1903), български ревоюлционер, драмски войвода на ВМОРО
- Никола Парапунов (1909-1943), комунистически партизанин
- Паисий Хилендарски, написал история Славяно Българска
- Телемах Илиев, български военен, капитан
- Яне Ботков (1815 – 1899), български революционер
Други
- Никола Вапцаров (1909-1942), поет, учи в града през 1924-1926
Кухня
Едно от типично разложките ястия е капама със свинско,телешко,пилешко,кървавица,кисело зеле,ориз и др.